Как в този свят, напук на нас,
всичко се обръща... и аз
във тегавите дни и блудни нощи,
таз нежна и чаровна, истинска жена,
как тя изчезна, сякаш в дън земя?

Тя тайнствена и адска, и Жена,
била изгубена в мъглявина,
проникнала за миг в сърцето ми ранено,
изгони мисли тягостни така уверено!

Но бързо "тръгна си" във тъмнината.
Защо отне на моята душа Ти свеТлИНАта?
Защо замести я със ТъмнИНАта?

Защо сърцето ми със остър меч пронизваш?
Та то по теб гори, нима не виждаш?
Ти - тайнствена и адска, и Жена!
Ти - в дни и нощи свеТлИНА!
Ти - рай за моята душа!