Nov 21, 2009, 10:16 PM

За мен загубена!?

Poetry » Love

997 1 1

Как в този свят, напук на нас,
всичко се обръща... и аз
във тегавите дни и блудни нощи,
таз нежна и чаровна, истинска жена,
как тя изчезна, сякаш в дън земя?

Тя тайнствена и адска, и Жена,
била изгубена в мъглявина,
проникнала за миг в сърцето ми ранено,
изгони мисли тягостни така уверено!

Но бързо "тръгна си" във тъмнината.
Защо отне на моята душа Ти свеТлИНАта?
Защо замести я със ТъмнИНАта?

Защо сърцето ми със остър меч пронизваш?
Та то по теб гори, нима не виждаш?
Ти - тайнствена и адска, и Жена!
Ти - в дни и нощи свеТлИНА!
Ти - рай за моята душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nataliya (Мая)

Една разтърсваща болка, един нестихващ копнеж остават...Тялото на един мъж е магическо и красиво, когато излъчва любов. Иначе е просто едно тяло

2010-09-02T08:24:32+03:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0