Как в този свят, напук на нас,
всичко се обръща... и аз
във тегавите дни и блудни нощи,
таз нежна и чаровна, истинска жена,
как тя изчезна, сякаш в дън земя?
Тя тайнствена и адска, и Жена,
била изгубена в мъглявина,
проникнала за миг в сърцето ми ранено,
изгони мисли тягостни така уверено!
Но бързо "тръгна си" във тъмнината.
Защо отне на моята душа Ти свеТлИНАта?
Защо замести я със ТъмнИНАта? ...