12.09.2023 г., 7:23 ч.

За мене Есента по хълма слиза 

  Поезия
123 1 4

ЗА МЕНЕ ЕСЕНТА ПО ХЪЛМА СЛИЗА

 

... щом есента по хълмите заслиза, и аз – нали грижовен съм поет,

ѝ купих в секънд хенда зимна риза, чифт дънки и един пробит каскет,

не помня – шалче взех ли ѝ, не взех ли? – но и без него беше си добре,

и тръгнахме – тя с вехтите си чехли, аз – в своето закърпено сетре,

по пътя си наскубахме глогинки – три пазви шипки сетне ѝ набрах,

над нас запяха славеи и чинки! – и аз, като че ли, запях със тях? –

 

целуна ме – и ми отмъкна мрака, разчупи хляб на моята бохча,

засмя се, после тихо си поплака, на припечето с мен си помълча,

и в тишината сякаш че издуха дъха ми вятърът през крив обой,

и скрихме се в една коруба куха на завет – в най-дълбокия усой,

загърнах ли я с топлата си риза, къде без нея скитам по света?

За мене есента по хълма слиза със шалче от развихрени листа.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??