ЗА МЕНЕ ЕСЕНТА ПО ХЪЛМА СЛИЗА
... щом есента по хълмите заслиза, и аз – нали грижовен съм поет,
ѝ купих в секънд хенда зимна риза, чифт дънки и един пробит каскет,
не помня – шалче взех ли ѝ, не взех ли? – но и без него беше си добре,
и тръгнахме – тя с вехтите си чехли, аз – в своето закърпено сетре,
по пътя си наскубахме глогинки – три пазви шипки сетне ѝ набрах,
над нас запяха славеи и чинки! – и аз, като че ли, запях със тях? –
целуна ме – и ми отмъкна мрака, разчупи хляб на моята бохча,
засмя се, после тихо си поплака, на припечето с мен си помълча,
и в тишината сякаш че издуха дъха ми вятърът през крив обой,
и скрихме се в една коруба куха на завет – в най-дълбокия усой,
загърнах ли я с топлата си риза, къде без нея скитам по света? ...