Морето се лута в очите ми,
а те са толкова сини.
Буря побърква сърцето,
отново така се вълнувам.
Недоплакани в мене сълзите
искат навън да изплуват.
Потушил в гръдта мечтите си,
душата така се бунтува.
И времето само да мога да спра,
всеки миг ще изживея отново!
И на онзи пак ще поспра,
там където те целунах за сбогом.
© Весела Йотова Всички права запазени