За миг е Любовта...
За миг е Любовта...
Докоснати, ръцете се преплитат
и тихо шепнат... новолуние...
да бъдат сплетени опитват,
осеяни от някакво безумие...
И тихо шепнат си телата,
открили свойта самота,
видели в мрака непозната -
до лудост влюбена жена...
Мълчат - не смеят да продумат,
да не я прогонят този път,
безмълвно тя стои, а взели думата,
сърцата им убийствено крещят...
Докоснати, а стават по-далечни,
докоснати, а плачат с глас!...
За миг е Любовта, а вечност
е после сянката след нас!...
Докоснати, ръцете се преплитат
и тихо шепнат... новолуние...
да бъдат сплетени опитват,
осеяни от някакво безумие...
И тихо шепнат си телата,
открили свойта самота,
видели в мрака непозната -
до лудост влюбена жена...
Мълчат - не смеят да продумат,
да не я прогонят този път,
безмълвно тя стои, а взели думата,
сърцата им убийствено крещят...
Докоснати, а стават по-далечни,
докоснати, а плачат с глас!...
За миг е Любовта, а вечност
е после сянката след нас!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
