За миг едва

8.09.2013 г., 17:35 ч.

Поезия

415 0 0

Смирена, сломена и жалка
да терзая смисъл намирах,
но повяхна надеждата малка,
дори и своята същност загубих.
Вярвах, че струва си всичко,
загърбих едничката гордост,
а сърцето крещеше зловещо,
просещо моята милост.
В погубено щастие вкопчена,
аз борих се, молих и страдах
и за каузата, вече изгубена
сама се двойно ранявах. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

За миг едва

Искате да прочетете повече?

Предложения