5.01.2010 г., 17:39

За миг поне

1.2K 0 17

За миг поне

 

Повиках те в безкрая,

чу ли ме, кажи?

Това съм аз,

самотна, бяла, жива.

Подирих и ръцете ти,

усети ме, нали?

И само ме стопли

за миг поне с дъха си,

че мойте струни са премръзнали.

Ще те погледам,

ще те погаля,

ще се разтворя във въздуха

до теб

и пак ще си отида.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е нежно и уязвимо, като замръзнал букет на прозорец! Някога... някъде... някой ще отвори прозореца и ще попиеш завинаги! Пожелавам ти го!
  • Благодаря ви за ценните мигове, отделени за моя стих!
  • толкова нежно...толкова красиво...
  • Не си отивай, а се радвай на топлината му!
    Поздрав! Чудесно е!
  • "Ще те погледам,
    ще те погаля,
    ще се разтворя във въздуха
    до теб
    и пак ще си отида."
    Много нежно,но навява тъга.....!
    Благодаря ти ,Страннице,за мен беше удоволствие !

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...