3.03.2021 г., 21:42 ч.  

За мигрената и Надежда 

  Поезия
355 4 10

Макар да имам хиляди блага̀,

главата ме боли ужасно често.

Надежда вика: 

“Никнат ти рога”,

но моя мъж е верен и е честен.

И мозък нямам, празна ми е,

виж!

Дали не е започнал да израства?

Боли ме!

Не минава от сладкиш,

ни аналгин, ни никакви лекарства.

Започнах медитация, но не!

Не ми помага пустата 

нирвана.

Боли ме все едно е в менгеме

и търся тъмно място под юргана.

Помислих си, че мойто вещество

започнало е да се произвежда,

дано да е от сиво потекло

да има за развитие надежда.

Сега не виждам никакви следи

да имам мозък, даже недоносен.

Но болката отдясно си седи

и с нея никнат само бели косми.

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Разпаднаха се думите, на прах,
Луната се подсмива: Ха, ще спре ли?
Засяда кост на гърлото. Летях,
придърпаха ме мислите – несмели.
И не е старост, белите коси, ...
  446  11 
А то, като боли отляво – блян!
Та ни ти се живее, ни умира.
Застанал до леглото – Караян,
на мене за инат. И дирижира.
Това, че той е мъртъв, откога, ...
  311  14 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??