За мигрената и Надежда
Макар да имам хиляди блага̀,
главата ме боли ужасно често.
Надежда вика:
“Никнат ти рога”,
но моя мъж е верен и е честен.
И мозък нямам, празна ми е,
виж!
Дали не е започнал да израства?
Боли ме!
Не минава от сладкиш,
ни аналгин, ни никакви лекарства.
Започнах медитация, но не!
Не ми помага пустата
нирвана.
Боли ме все едно е в менгеме
и търся тъмно място под юргана.
Помислих си, че мойто вещество
започнало е да се произвежда,
дано да е от сиво потекло
да има за развитие надежда.
Сега не виждам никакви следи
да имам мозък, даже недоносен.
Но болката отдясно си седи
и с нея никнат само бели косми.
© Деница Гарелова Все права защищены
Свързани произведения
Луната се подсмива: Ха, ще спре ли?
Засяда кост на гърлото. Летях,
придърпаха ме мислите – несмели.
И не е старост, белите коси, ...
Та ни ти се живее, ни умира.
Застанал до леглото – Караян,
на мене за инат. И дирижира.
Това, че той е мъртъв, откога, ...
Комментарии
-
Благодаря ви! Добро утро!
-
Слагай си тапи в ушите. От течението ще да е!
-
"Помислих си, че мойто вещество
започнало е да се произвежда,"
-
Интересна творба!
-
Дааа... Малко е садистично и леко извратено, но пък е плодотворно!
-
Наде, твоите болежки вдъхновяват 😂😂
-
-
Хахахах, разсмя ме. 😂
-
Е, т"ва е, да си свидетел на нещо Велико! Сякаш Меси и Роналдо си подават топката пред очите ти!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Хареса ми!