За миналото и сега

За миналото напоследък пиша,

сегашното съвсем не ме влече,

а миналото  в мене още диша,

а днес Пусто в Празното тече!

Не мога аз за нещо да се хвана.

Живота ни от всякъде горчи!

И щом очи отворя от зарана,

бездушието виждам как  мълчи!

Безпринципни нещата се нареждат.

В тунела ни не виждам светлина!

Живота ни до ядене се свежда,

напред ни бута нашата Злина...

Живеем ние в джунгла  нетърпима,

от всякъде ти срещаш Зверове.

И всички си завиждаме за трима,

пред нас не виждам вече Върхове!

Това ли ще дадем на наште внуци?!

Във този път и те ли ще вървят?!

И в този хаос пълен със боклуци,

за Бъдещето ни не виждам Път!

25.04.2015г. София