19.08.2015 г., 11:25

За миналото и сега

564 0 0

За миналото и сега

 

За миналото напоследък пиша,

сегашното съвсем не ме влече,

а миналото  в мене още диша,

а днес Пусто в Празното тече!

 

Не мога аз за нещо да се хвана.

Живота ни от всякъде горчи!

И щом очи отворя от зарана,

бездушието виждам как  мълчи!

 

Безпринципни нещата се нареждат.

В тунела ни не виждам светлина!

Живота ни до ядене се свежда,

напред ни бута нашата Злина...

 

Живеем ние в джунгла  нетърпима,

от всякъде ти срещаш Зверове.

И всички си завиждаме за трима,

пред нас не виждам вече Върхове!

 

Това ли ще дадем на наште внуци?!

Във този път и те ли ще вървят?!

И в този хаос пълен със боклуци,

за Бъдещето ни не виждам Път!

25.04.2015г. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....