Aug 19, 2015, 11:25 AM

За миналото и сега

  Poetry » Civic
570 0 0

За миналото и сега

 

За миналото напоследък пиша,

сегашното съвсем не ме влече,

а миналото  в мене още диша,

а днес Пусто в Празното тече!

 

Не мога аз за нещо да се хвана.

Живота ни от всякъде горчи!

И щом очи отворя от зарана,

бездушието виждам как  мълчи!

 

Безпринципни нещата се нареждат.

В тунела ни не виждам светлина!

Живота ни до ядене се свежда,

напред ни бута нашата Злина...

 

Живеем ние в джунгла  нетърпима,

от всякъде ти срещаш Зверове.

И всички си завиждаме за трима,

пред нас не виждам вече Върхове!

 

Това ли ще дадем на наште внуци?!

Във този път и те ли ще вървят?!

И в този хаос пълен със боклуци,

за Бъдещето ни не виждам Път!

25.04.2015г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...