19 авг. 2015 г., 11:25

За миналото и сега

568 0 0

За миналото и сега

 

За миналото напоследък пиша,

сегашното съвсем не ме влече,

а миналото  в мене още диша,

а днес Пусто в Празното тече!

 

Не мога аз за нещо да се хвана.

Живота ни от всякъде горчи!

И щом очи отворя от зарана,

бездушието виждам как  мълчи!

 

Безпринципни нещата се нареждат.

В тунела ни не виждам светлина!

Живота ни до ядене се свежда,

напред ни бута нашата Злина...

 

Живеем ние в джунгла  нетърпима,

от всякъде ти срещаш Зверове.

И всички си завиждаме за трима,

пред нас не виждам вече Върхове!

 

Това ли ще дадем на наште внуци?!

Във този път и те ли ще вървят?!

И в този хаос пълен със боклуци,

за Бъдещето ни не виждам Път!

25.04.2015г. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...