19 авг. 2015 г., 11:25

За миналото и сега

571 0 0

За миналото и сега

 

За миналото напоследък пиша,

сегашното съвсем не ме влече,

а миналото  в мене още диша,

а днес Пусто в Празното тече!

 

Не мога аз за нещо да се хвана.

Живота ни от всякъде горчи!

И щом очи отворя от зарана,

бездушието виждам как  мълчи!

 

Безпринципни нещата се нареждат.

В тунела ни не виждам светлина!

Живота ни до ядене се свежда,

напред ни бута нашата Злина...

 

Живеем ние в джунгла  нетърпима,

от всякъде ти срещаш Зверове.

И всички си завиждаме за трима,

пред нас не виждам вече Върхове!

 

Това ли ще дадем на наште внуци?!

Във този път и те ли ще вървят?!

И в този хаос пълен със боклуци,

за Бъдещето ни не виждам Път!

25.04.2015г. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...