За миналото ми отново
ЗА МИНАЛОТО МИ ОТНОВО
Когато станах гимназист
и тръгнах по света да уча,
аз бях наивен млад и чист,
горях наука да получа.
На близките си задължен,
аз почнх мъжки да се трудя.
Това се искаше от мен!
И съвестта си да събудя!
Наистина бях задължен,
на моя татко и на мама,
че те се жертваха за мен
и ролята им бе голяма!
Туй бе най-важното за мен
в онази грозна панорама,
с синовно чувство зареден,
аз можех да помогна само!
Не можех да изневеря,
на семето във мен посято
и само бонус да бера
след чуждото знаме развятоъпвах!
Така постъпвах ден след ден,
в ония времена по-други...
Такъв съм си до днешен ден,
не търся ничии услуги!
Макар в крилата наранен,
не търсех ничии услуги,
Душевно аз бях награден,
не търсех щастие от други!
16.10.2017г.София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени