26.10.2017 г., 20:26

За миналото ми отново

419 0 1

ЗА МИНАЛОТО МИ ОТНОВО

Когато станах  гимназист
и тръгнах по света да уча,
аз бях наивен млад и чист,
горях наука да получа.

На близките си задължен,
аз почнх мъжки да се трудя.
Това се искаше от мен!
И съвестта си да събудя!

Наистина бях задължен,
на моя татко и на мама,
че те се жертваха за мен
и ролята им бе голяма!

Туй бе най-важното за мен
в онази грозна панорама,
с синовно чувство зареден,
аз можех да помогна само!

Не можех да изневеря,
на семето във мен посято
и само бонус да бера
след чуждото знаме развятоъпвах!

Така постъпвах ден след ден,
в ония времена по-други...
Такъв съм си до днешен ден,
не търся ничии услуги!

Макар в крилата наранен,
не търсех ничии услуги,
Душевно аз бях награден,
не търсех щастие от други!
  16.10.2017г.София

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...