Oct 26, 2017, 8:26 PM

За миналото ми отново

428 0 1

ЗА МИНАЛОТО МИ ОТНОВО

Когато станах  гимназист
и тръгнах по света да уча,
аз бях наивен млад и чист,
горях наука да получа.

На близките си задължен,
аз почнх мъжки да се трудя.
Това се искаше от мен!
И съвестта си да събудя!

Наистина бях задължен,
на моя татко и на мама,
че те се жертваха за мен
и ролята им бе голяма!

Туй бе най-важното за мен
в онази грозна панорама,
с синовно чувство зареден,
аз можех да помогна само!

Не можех да изневеря,
на семето във мен посято
и само бонус да бера
след чуждото знаме развятоъпвах!

Така постъпвах ден след ден,
в ония времена по-други...
Такъв съм си до днешен ден,
не търся ничии услуги!

Макар в крилата наранен,
не търсех ничии услуги,
Душевно аз бях награден,
не търсех щастие от други!
  16.10.2017г.София

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....