За младостта
Мо:
-Където младостта живее,
там песен радостна се лее
и даже днешната поквара
не може да й пипне чара.
Лъки:
-Нека да господства младостта-
извор свеж на радостта,
а капани щом залагат,
непременно се излагат
и с това човек разплут
стига до банкрут.
Мо:
-В кръговрата сме и ние-
опит всеки да добие
и да прави песента любовна,
но чрез сцената световна.
Лъки:
-Добродетелите дават младост
като изворче на радост,
че душевността ни чиста
грее ярка и лъчиста.
За да бъде хубавица,
трябва да е тя девица,
с чистотата на светица-
мила като гълъбица.
Мо:
-Младостта е също момък-
богат на нравственост потомък,
запазил с непорочното причастие,
като ценност, истинското щастие,
което се гради чрез чистотата,
съдържаща в себе си и добротата.
Лъки:
-Достигнал в този път любов,
човек за радост е готов.
Мо:
-Мъжът с пламък млад,
изпитва постоянен глад
и с него е радетел
на всяка красота и добродетел.
Лети в игрива пяна,
но не допуска радост разпиляна,
дори в случайната целувка,
представяща се за милувка.
Той гордо среща всяка вест
със своята висока чест,
която прави го невинен
с дом лъчист и свиден.
Лъки:
-Остава да е благороден,
защото пази дух народен.
Мо:
-Преборих се с коварно късогледство
относно родовото ни наследство,
постигайки онази цялост,
която носи радост.
Лъки:
-Така, наложена разлъка,
не носи непременно мъка,
защото, не допуснал грях,
душата ти цъфти в смях.
Мо:
-Запазвайки доброто здраве,
аз всички срещам с:”Наздраве!”
поднасяйки им ведри чувства
в красотата на различните изкуства,
в това число и тези звуци,
с които ни даряват наште внуци.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
