2.04.2007 г., 22:37

ЗА МОИТЕ 44

1.1K 0 10

Навъртат се годините безумно
и трупат "опит", "твърдост" - рутина.
На пак по детски неразумно,
наивно се раздавам на света.

Не искам да приема, че "пораствам"!
Нахално гледам в огледалото лика!
И видя ли си бръчките, снагата,
избухвам в недоволство и крещя:

"Напук на времето ще съм красива
и в своите, и в чуждите очи!
И само мисълта, че съм щастлива,
пътя ми житейски ще крепи!

Ще се усмихвам ведро на живота.
Мъдро ще приемам есента.
Защото всяка възраст е красива,
щом носим във душите младостта!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поклон от мен
  • "Защото всяка възраст е красива,
    щом носим във душите младостта!""
    Разбира се, че е така!
    И къде ги видя тези бръчки...
    И моите са 44 и им се радвам, а за бръчките, вече не ги забелязвам.
    Прегръдки за хубавият стих Таня!


  • Браво,Таня.Допада ми.
  • Браво!
  • "Напук на времето ще съм красива
    и в своите, и в чуждите очи!
    И само мисълта, че съм щастлива,
    пътя ми житейски ще крепи!

    Ще се усмихвам ведро на живота.
    Мъдро ще приемам есента.
    Защото всяка възраст е красива,
    щом носим във душите младостта!"

    Поздравявам те, Таничка! Много красиво и истинско стихотворение!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...