2.04.2007 г., 22:37

ЗА МОИТЕ 44

1.1K 0 10

Навъртат се годините безумно
и трупат "опит", "твърдост" - рутина.
На пак по детски неразумно,
наивно се раздавам на света.

Не искам да приема, че "пораствам"!
Нахално гледам в огледалото лика!
И видя ли си бръчките, снагата,
избухвам в недоволство и крещя:

"Напук на времето ще съм красива
и в своите, и в чуждите очи!
И само мисълта, че съм щастлива,
пътя ми житейски ще крепи!

Ще се усмихвам ведро на живота.
Мъдро ще приемам есента.
Защото всяка възраст е красива,
щом носим във душите младостта!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поклон от мен
  • "Защото всяка възраст е красива,
    щом носим във душите младостта!""
    Разбира се, че е така!
    И къде ги видя тези бръчки...
    И моите са 44 и им се радвам, а за бръчките, вече не ги забелязвам.
    Прегръдки за хубавият стих Таня!


  • Браво,Таня.Допада ми.
  • Браво!
  • "Напук на времето ще съм красива
    и в своите, и в чуждите очи!
    И само мисълта, че съм щастлива,
    пътя ми житейски ще крепи!

    Ще се усмихвам ведро на живота.
    Мъдро ще приемам есента.
    Защото всяка възраст е красива,
    щом носим във душите младостта!"

    Поздравявам те, Таничка! Много красиво и истинско стихотворение!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...