kleopatrasv (Светлана Тодорова)
250 546
22.03.2019 г., 8:58 ч.

За момчето, което... 

  Поезия » Любовна
1328 4 5

Надига се на пръсти вечерта
над широката потайност на мислите.
Рисува образи - издалата ги тишина
и болезнено откъсват се  молбите.

В последната следа на залеза
изгарят, неизречени още думите.
Избра да остане сам, Той в дома
и да се се засити само с филмите.

Пръстите му напипват онази тишина,
в която се изолирват влюбените.
Открадва си от мен само усмивката.
Сбогува се и заключва сладкодумностите.

Утрото рисува пясъчно сърца,
сънувани от него в приказките.
В черупките е скрит пасаж от шепота,
запазен занапред в дните.

А в денят му сбъдват се чудеса.
Духва и пламват те без режисура.
Наблъсканите мисли от през нощта
запалват чувства и ритъмът галопира.

Полека се отвива любовта,
наднича от пазвата му скришом.
Била е там, но той не я позна,
затова реши да му се сбъдне тихом.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??