За момчето, което...
Надига се на пръсти вечерта
над широката потайност на мислите.
Рисува образи - издалата ги тишина
и болезнено откъсват се молбите.
В последната следа на залеза
изгарят, неизречени още думите.
Избра да остане сам, Той в дома
и да се се засити само с филмите.
Пръстите му напипват онази тишина,
в която се изолирват влюбените.
Открадва си от мен само усмивката.
Сбогува се и заключва сладкодумностите.
Утрото рисува пясъчно сърца,
сънувани от него в приказките.
В черупките е скрит пасаж от шепота,
запазен занапред в дните.
А в денят му сбъдват се чудеса.
Духва и пламват те без режисура.
Наблъсканите мисли от през нощта
запалват чувства и ритъмът галопира.
Полека се отвива любовта,
наднича от пазвата му скришом.
Била е там, но той не я позна,
затова реши да му се сбъдне тихом.
© Светлана Тодорова All rights reserved.
