За момчето с китарата
За момчето с китарата
Свири ми, моля те...
Вземи китарата. И я обичай.
Като жената - тази от съня ти,
красиво с нотите си я събличай.
Разкъсай роклята и - пурпурна дантела,
изплетена от мисли похотливи...
прокарай пръстите си по сатена,
като по струни - тихичко да свири.
В ръцете ти да бъде като мида,
черупката си от седеф изгубила;
от голотата си съвсем несрамежлива,
най-сладката мелодия събудила.
Люби я с песента си съкровена -
душата и остана чисто гола
пред музата ти - неопорочена
от чужди погледи - сега е само твоя...
Гали я, искай я, попивай аромата и,
но нищичко недей да и отнемаш,
вплети във музиката сетивата и
и нито миг не спирай да я гледаш.
Вземи китарата. И я обичай.
Отвъд мелодията всичко е заблуда.
Свири за мен, докато дойде утрото,
дори жената от съня ти да е друга...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Леонова Всички права запазени
