21.05.2007 г., 23:26

ЗА Морето, Любовта и Калиакра

733 0 2
                               Разкажи ми, мила,
                        за тъгата в пъстрите очи,
                              тъгата по отминали дни,
                        за нежните китари...
                          
                                     Виждам как кръвта кипи,
                         пламъчето в очите ти гори -
                                    сега си Страстна и Силна, Бурна и Сърдита -
                       Т У К  във вихъра попадам и аз.
                                                  
                                                 А знаеш ли колко сме различни всяка сутрин,
различни Аз и Ти -
                                                 аз прашинка в синьото море,
                 твоите очи,
                                                 а ти - ти си пленена от безкрая,
                 В Е Ч Н О   М О Я!!!

                             Кажи ми, мила моя, защо стоя на крача от прегръдка със
смъртта -
                        та нали съм В Е Ч Е   Т В О Й?!
                           
                                                                                      ... Казвам чао, ни нивга сбогом...
            
                                       


          ??.??.2006
            




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© V Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...