Сред разпръснати листи и пресни чернови,
между ръкописи, още неиздадени,
статуетка - мъничко моряче там стои
и обещава върхове непокорявани.
Отправило поглед към безкрай далечен,
заслушало се в града, заспиващ зад прозореца,
то чува гларуси и шепот на вълни,
жадуващи за мокрите скали и пясъци.
А корабния вой и морските сирени
носталгия му носят, и мъничко тъга.
След лятото остават само спомени,
стаени някъде в кипежа шумен на града - ...