Sep 27, 2006, 3:58 PM

За морячето.../с намигване/ 

  Poetry
916 0 10
                                                   


Сред разпръснати листи и пресни чернови,          
между ръкописи, още неиздадени,
статуетка - мъничко моряче там стои
и обещава върхове непокорявани.

Отправило поглед към безкрай далечен,
заслушало се в града, заспиващ зад прозореца,
то чува гларуси и шепот на вълни,
жадуващи за мокрите скали и пясъци.

А корабния вой и морските сирени
носталгия му носят, и мъничко тъга.
След лятото остават само спомени,
стаени някъде в кипежа шумен на града -

за смисълът от срещите сърдечни,
за пътя - начертан живот от стихове,
от искрени, усмихнати приятели...
...морячето с намигване ще ти даде.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??