За морячето.../с намигване/
Сред разпръснати листи и пресни чернови,
между ръкописи, още неиздадени,
статуетка - мъничко моряче там стои
и обещава върхове непокорявани.
Отправило поглед към безкрай далечен,
заслушало се в града, заспиващ зад прозореца,
то чува гларуси и шепот на вълни,
жадуващи за мокрите скали и пясъци.
А корабния вой и морските сирени
носталгия му носят, и мъничко тъга.
След лятото остават само спомени,
стаени някъде в кипежа шумен на града -
за смисълът от срещите сърдечни,
за пътя - начертан живот от стихове,
от искрени, усмихнати приятели...
...морячето с намигване ще ти даде.
© Петя Кръстева All rights reserved.
Усмивки, Петинка! 
и от мен, Петя 
