22.06.2007 г., 19:44

ЗА МОЯТА ЖЕНА

Поезия

4.1K 1 16

Да веят ветрове и студ да има,
от пъзела на своята съдба
една частица топлина ще взема
и ще я дам - на моята жена!

Да пари жарко слънце на небето,
от чувствата - любов ще съградя
заслон за мойто най-красиво цвете,
заслон за мойта истинска жена.

Дори когато почне да окапва
побелялата ми от любов коса,
ще имам най-голямото богатство -
опората на моята жена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

krasini (Красимира Касабова)

ДУША ПОЕЗИЯ И ВСИЧКО НАЙ КРАСИВО Е СЪБРАНО В ТЕБ! РАДВАМ СЕ ЗА ИСТИНСКИТЕ ХОРА!

2008-07-20T13:07:17+03:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Ти си бисер за хората, които имат очи да те видят.

2007-06-27T10:36:40+03:00
ria (Гергана Иванова)

Кратък, но изпълнен с любов стих... Явно музата си заслужава...

2007-06-25T15:58:20+03:00
merigold (Мери)

Брей каква силна любов, щом си побелял от нея!Не си казваш всичко май, а?!

2007-06-25T14:35:04+03:00
Албиция (Йорданка Гецова)

Щастлива е Тя! И явно заслужава всеоттдайната ти любов! Поздравления за двама ви!

2007-06-24T12:05:26+03:00