За моята Муза
За моята Муза
На времето бе Музата ми все при мене.
Аз като влюбен за ръцете я държах!
За нея днес душичката ми стене,
къде се крие вече не разбрах.
Със нея може би душата си изчерпах,
за всичко писах и прегракнал пях.
Дори понякога, със нея съм се дърпал,
но заедно със нея не се спрях!
Със нея много пъти ставах "веселушко",
и много пъти съм кипял от яд,
гърмял съм някого със свойта бойна пушка,
отричал съм се е от този гаден свят!
За славих първо любовта не споделена
и бях се втренчил все във любовта,
за калпавото винаги въртях остена
и търсех силно място във свита!
И преживяното в тетрадките написах,
на хиляди заглавия се спрях
и въпреки това от нищо не се слисах
и мисля си, че в нещичко успях!
Аз знам, че всички хора мен не ме харесват,
но има гдето ме боготворят!
И знам, че малко в сивия поток ме смесват,
но пък от завист, зарад' мен не спят!
За мене писането беше мое хоби.
И аз се радвам, че туй бе така!
Аз пях от песните на мойте селски роби
и с музате си ходех под ръка!
27.07.2017. Драгойново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
