13.09.2017 г., 20:48 ч.  

За моята Муза 

  Поезия » Философска, Акростихове
428 0 2

 

     За моята Муза

 

На времето бе Музата ми все при мене.

Аз като влюбен за ръцете я държах!

За  нея днес душичката ми стене,

къде се крие вече не разбрах.

 

Със нея може би душата си изчерпах,

за всичко писах и прегракнал пях.

Дори понякога, със нея съм се дърпал,

но заедно със нея не се спрях!

 

Със нея много пъти ставах "веселушко",

и много пъти съм кипял от яд,

гърмял съм някого със свойта бойна пушка,

отричал съм се е от този гаден свят!

 

За славих първо любовта не споделена

и бях се втренчил все във любовта,

за калпавото винаги въртях остена

и търсех силно място във свита!

 

И преживяното в тетрадките написах,

на хиляди заглавия се спрях

и въпреки това от нищо не се слисах

и мисля си, че в нещичко успях!

 

Аз знам, че всички хора мен не ме харесват,

но има гдето ме боготворят!

И знам, че малко в сивия поток ме смесват,

но пък от завист, зарад' мен не спят!

 

 

За мене писането беше мое хоби.

И аз се радвам, че туй бе така!

Аз пях от песните на  мойте селски роби

и с музате си ходех под ръка!

 

27.07.2017. Драгойново

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не съм го търсил.Станало е случайно.И за мен е изненада.
  • Прочетох "Нина" в последната строфа от долу нагоре. Това ли е? Или друг акростих да търсим?
Предложения
: ??:??