За моята пияна любов
Видях те тогава,
когато нямах нужда от никого.
Беше по-пияна от всичко наоколо,
по-красива от всичко, което съм виждал.
Беше всичко, което толкова много бях губил,
всичко, което бях ненавиждал...
Приюти се до празното ми всичко,
каза, че си щастлива, както никога.
Беше по-искрена от вятъра,
по-желана от всички онези глупачки!
Нима онова щастие, за което всички
тези мечтаят, пожела да изпита и мен?!
Ти бе онази луда художничка,
която си бе имала работа с всякаквите.
Усетих чувството,
купувах вино и свещи,
усмихвах се и забравих за кръчмата.
"Ей,слушайте, аз съм щастлив!"
Видях те тогава,
когато имах нужда от всичко твое.
Беше по-пияна от онзи кретен до теб,
беше по-красива от всичко наоколо.
Копелето скочи да ме бие,
а ти му каза тъжно:
"Остави го."
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени