За нас разказват капките дъждовни
В онази нощ, когато влюбена,
на капките прошепнах, че те има,
а те ми казаха, че съм красива,
повтаряйки във ехо... твоето име.
Подпряла пламнало чело в стъклото,
със жар от устни те прошепнах,тихо.
Със дъх, дъждовно цвете нарисувах,
от устните, живот му вдъхнах...
Поднесох ти го с бяла обич нежна,
от устни цвете с устни подарих,
дъждът щастлив в онази нощ сънува,
най-чуден сън, когато те целунах...
Сега вали, и капките дъждовни шепнат.
Рисуват ни в облясъците сребърни,
на любовта ни нежните следи целуват,
разказват, колко сме шастливи...
на капките прошепнах, че те има,
а те ми казаха, че съм красива,
повтаряйки във ехо... твоето име.
Подпряла пламнало чело в стъклото,
със жар от устни те прошепнах,тихо.
Със дъх, дъждовно цвете нарисувах,
от устните, живот му вдъхнах...
Поднесох ти го с бяла обич нежна,
от устни цвете с устни подарих,
дъждът щастлив в онази нощ сънува,
най-чуден сън, когато те целунах...
Сега вали, и капките дъждовни шепнат.
Рисуват ни в облясъците сребърни,
на любовта ни нежните следи целуват,
разказват, колко сме шастливи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
