Чувстваш ли се жив, кажи ми?
За мен си днес така далече.
Пред теб съм, хайде, излъжи ме,
аз знам - не ме обичаш вече.
Отиде си. Сега защо се връщаш?
Отвсякога си по-жесток, а аз - студена.
Днес мъката в страдание превръщаш,
но утре аз ще бъда закалена.
Сега поемаме в различни две посоки,
не чакай прошка, нито спомен.
В измъчените мисли, тъй жестоки,
ти знаеш - за нищичко не си виновен!