Чувстваш ли се жив, кажи ми?
За мен си днес така далече.
Пред теб съм, хайде, излъжи ме,
аз знам - не ме обичаш вече.
Отиде си. Сега защо се връщаш?
Отвсякога си по-жесток, а аз - студена.
Днес мъката в страдание превръщаш,
но утре аз ще бъда закалена.
Сега поемаме в различни две посоки,
не чакай прошка, нито спомен.
В измъчените мисли, тъй жестоки,
ти знаеш - за нищичко не си виновен!
© Евелина Георгиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
