Чувстваш ли се жив, кажи ми?
За мен си днес така далече.
Пред теб съм, хайде, излъжи ме,
аз знам - не ме обичаш вече.
Отиде си. Сега защо се връщаш?
Отвсякога си по-жесток, а аз - студена.
Днес мъката в страдание превръщаш,
но утре аз ще бъда закалена.
Сега поемаме в различни две посоки,
не чакай прошка, нито спомен.
В измъчените мисли, тъй жестоки,
ти знаеш - за нищичко не си виновен!
© Евелина Георгиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
