Тихо преплиташ
мисли за него.
Плачеш и мислиш
само за него.
Обсесия пълна,
знаеш - не бива.
И някак в главата
той пак се набива.
Няма ли край?
Няма ли сън?
Няма ли как?
Пълен мрак.
Ала ще мине.
Болката приеми,
времето мие.
Ще спре.