17.03.2020 г., 6:41

За нервите и успеха

738 0 3

Когато нервите те хванат

и иде ти да туриш край.

не ръчкай в зейналата рана -

вземи лист и свят създай.

 

Създай си нещо само свое:

тих пристан в бурните водѝ.

За да намериш там покоя.

За друго недей да се косиш.

 

Понякога това, което дирим

не може да ни води по-напред.

Ей така (със зар невидим)

съдбата слага всичко в ред.

 

Недей ти зорлем да се бориш,

не тропай по заключени врати.

Едната щом пред теб затворят,

съдбата друго ще ти подари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бистра Стоименова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...