Когато нервите те хванат
и иде ти да туриш край.
не ръчкай в зейналата рана -
вземи лист и свят създай.
Създай си нещо само свое:
тих пристан в бурните водѝ.
За да намериш там покоя.
За друго недей да се косиш.
Понякога това, което дирим
не може да ни води по-напред.
Ей така (със зар невидим)
съдбата слага всичко в ред.
Недей ти зорлем да се бориш,
не тропай по заключени врати.
Едната щом пред теб затворят,
съдбата друго ще ти подари.
© Бистра Стоименова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
