9.09.2008 г., 18:13

"Зa нея"

626 0 6
Небето рони сълзи неспирно
Сълзи които разтапят сърцето
Разтапят душата самотна студена
Самотна скована в затвора и леден
В затвора ключалката мрачна помръдва
Мрачна огряна от лъч надежда
Лъч в който сърцето проглежда
Сърцето изгаря окови затвори
Оковите падат от светлината искряща
Светлината която разтваря небето
Разтваря за нови пътеки неясни
Пътеки в които животът разцъфва
Животът в който самотни не щем да живеем

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...