komshin (Димитър Митов)
57 6
4.12.2008 г., 12:20 ч.

За нея... 

  Поезия » Философска
771 0 2
 

    За нея...

Навън е тъжно...

Навън е мрачно...

Градът - забулен в мъгла...

Оголени дървета...

Окапали листа...

Небето оловно тежко...

Улиците  -

от забързани хора гъмжат...

Заваля... небосклонът  ръмжи...

Душата свита тъжи...

погледът празен

в хоризонта се рее...

бурята вече беснее...

дъждът -

на едри капки вали, гърми...

вятърът -

оголените клони превива...

вече забива,

в стъклата плющи...

някой  крещи:

- Затвори, затвори!

Тишина...

Вятърът спря, дъждът преваля...

Във въздуха ухае колендро...

Просветлява...

По улицата водата мие калта...

По улицата...

А калта в душата?

В душата кой ще измие?

Поройният дъжд, съвестта?

За нея откъде да взема светлина?

И изведнъж ми светва -

надежда има една -

Любовта!

Обичта помежду ни!

Любовта!

© Димитър Митов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много претруфено. А и хич не ми е ясно къде се намесва любовта при съвестта?
  • Добре, но не ми допадат тези толкова много апосиопези.
    Успех.
Предложения
: ??:??