20.03.2011 г., 12:25

За нея...

619 0 2

Студено е край мен... във ъгъла стоиш.

Ръката ти държа, до мене ти гориш...

Кръвта кипи... сълзи текат..

Луната свети, а чувства ще умрат...

Боли във мен... а гледам те със друга.

Животът ми отново оказва се заблуда...

Дали съм луда или не...

Личи си, вижда се, за мен не те е*е...

Дали ще имам сили и тебе да изгубя...

Едва ли... викам си.. Любов ли бе? Да я погубя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Величкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...