18.01.2016 г., 17:43

За нея

848 0 1

За нея 

Тя вървеше с леко приведена глава

и оставяше пъстроцветна диря от цветя...

Когато се спира, да те поздрави,

те гледа тъй дълбоко всякъш знае историите ти.

 

Първият звънец бие ли 

госпожата влиза в кабинета.

Пренася уюта си в стаята

и ни дава от него, колкото и да е заета.

 

Но ний в час не говорим само за английския

говорим за приятни неща.

На коя планина, къде, кога е ходила.

Как сме ний и защо сме така.

 

Един път ме разпита за мене.

От къде идвам и какво смятам да правя след това.

А аз и разказвах тъй паменно и искрено,

вярвах че и тя ме слуша така.

 

Има нещо, което си взех от нея,

нещо, което ще пазя докато умра.

Вяра ли бе? Търпение, надежда- не зная..

Бе нещо, което ме накара да оживея.

 

И стане ли въпрос за любимата госпожа 

Аз не се обеснявам, изричам това-

Тя вървеше с леко приведена глава 

и оставяше пъстроцветна диря от цветя ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Rosica Popova Всички права запазени

За моята любима госпожа, която ме научи как да успявам не с борба, а с любов и търпение. За човека, който ме пристрасти към изкуството, което никога не бях харесвала ! 

Коментари

Коментари

  • “Когато житния клас е наведен, значи е пълен със зърно. Само празните вирят глава.” - Пълният клас е поведен, празният вее глава и не вижда повече от носа си...!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...