wall-4370 (Валерия Геогиева)
13 3
24.01.2010 г., 21:08 ч.

* * * За нея и цветята 

  Поезия » Оди и поеми
1080 0 5

                                                              ЗА НЕЯ И ЦВЕТЯТА
                                                             
Тихо синея
край пътя, отрупан в среднощни цветя.
Цяла нощ бях покрай Нея
и мислех : “Красив е светът...”

Не виждах аз сенки червени,
покварени с грим и боя.

Бях тиха и в мислите спрени
мечтаех за бяла дъга.

Край пътя тихо синея
и шепнат цветята безброй.
Искат мене и Нея,
искат и лунен порой.

Няма ги черните спомени,
няма ги жалните дни.
Нося аз прясно отронени,
изпросени скъпо сълзи.

Тихо синея.
Край пътя гледам безброй светове.
Гледам ги, гледам и Нея.
Безпомощно падам на колене.

Няма ги вече жълти лъжите,
изплетени сръчно с ръце.
Има го само смисълът в дните,
защото гледа ме мило лице.

Цветята край пътя прошепват,
а аз до тях само синея.
Песента им притихнала слушам,
ала не мога да я запея.

Отиде си празното време
вече далеко.
Чувствам във облака само
Нейното дихание леко.

Отиде си странникът -
литна далеко,
със зенита на слънцето
сля се той меко.

Само аз със цветята
край пътя синея,
песента им прегръщам  
и мисля за Нея.

© Валерия Геогиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??