* * * За нея и цветята
ЗА НЕЯ И ЦВЕТЯТА
Тихо синея
край пътя, отрупан в среднощни цветя.
Цяла нощ бях покрай Нея
и мислех : “Красив е светът...”
Не виждах аз сенки червени,
покварени с грим и боя.
Бях тиха и в мислите спрени
мечтаех за бяла дъга.
Край пътя тихо синея
и шепнат цветята безброй.
Искат мене и Нея,
искат и лунен порой.
Няма ги черните спомени,
няма ги жалните дни.
Нося аз прясно отронени,
изпросени скъпо сълзи.
Тихо синея.
Край пътя гледам безброй светове.
Гледам ги, гледам и Нея.
Безпомощно падам на колене.
Няма ги вече жълти лъжите,
изплетени сръчно с ръце.
Има го само смисълът в дните,
защото гледа ме мило лице.
Цветята край пътя прошепват,
а аз до тях само синея.
Песента им притихнала слушам,
ала не мога да я запея.
Отиде си празното време
вече далеко.
Чувствам във облака само
Нейното дихание леко.
Отиде си странникът -
литна далеко,
със зенита на слънцето
сля се той меко.
Само аз със цветята
край пътя синея,
песента им прегръщам
и мисля за Нея.
© Валерия Геогиева All rights reserved.
