Малко цвете, нежно цвете
паднало е на земята...
взех внимателно в ръцете –
вехнат вече му листата.
Някой мѝнал, някой бързал
и букет държал небрежно
и сега цветът посърнал
моли за вода копнежно.
Взех цветчето умаляло
и му се усмихнах нежно –
върнах вярата умряла,
че ще стане свежо...
Цвете красно, цвете милно,
как усмихваш, ти, лицата!
Слагам ти вода обилно...
... Ах, заля ме с аромата!...
С детска доброта облъчваш!
За обич символ... и любов –
носиш с малкото си стръкче
и радост си в света суров!
Пепи Петрова
© Pepi Petrova Всички права запазени
Кате, Иржи, благодаря ви момичета, че отскочихте при мен!
Желая слънчев и усмихнат ден на всички!