11.05.2025 г., 8:59

За писмената…

329 1 8

За писмената…


Отдавна, от много малка,
още помня - с каква радост
с Божия помощ, с баща ми
проглеждах аз с писмената…
Ред по ред, светлина изгря
с буквите – с каква лекота
опознавах умния свят…
В училище, навсякъде,
на книгите приятел съм,
все любознателна, чета
и стихове съчинявам…
С истинното слово свято,
като учител, помагам
на децата ни да растат –
устремени към знания,
грамотни, вещи, таланти…
На творците свети – слава
и поклон за азбуката,
коя, ‘‘на светът сме дали‘‘-
тя, българската, нашата…
И с до земи – признателност!                                                                                                                                                                ДораГеорг

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Пежгорска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, на теб също,Ангел!
  • Светъл ,празник на патерици,мила!Поздрави!
  • Младен, сърдечна благодарност и за "Любими"!
  • Честит празник,Младен! Безкрайно ти благодаря!
  • Честит да ти е светлият празник свети свети Кирил и Методий, Дора!
    Чест ти прави, че като просветен работник се сещаш да посветиш стих на българската писменост. Путин я нарече македонска, но за разлика от академик Лихачов пропусна да отбележи, че ние - българите, дадохме на руснаците език и писменост. Те трябва да са ни вечно признателни, че ги дарихме с език и писменост!

    "На творците свети – слава
    и поклон за азбуката,
    коя, ‘‘на светът сме дали‘‘-
    тя, българската, нашата…
    И с до земи – признателност!"

    Поздравявам те за хубавия стих!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...