За поетите
Малко луда била съм - недей ме обижда!
По-различна съм, затова съм една
и морето отдавна за мене е плитко,
по водата със токчета даже вървя.
Ти ще спреш на ръба, аз - напротив,
още крачка и знам, че ще имам криле.
Тази пропаст е нищо - вдигни се нагоре,
не поглеждай към ниското - там е дере.
За поетите - само добро или нищо,
като котките - имаме девет живота.
Аз съм в първия, няма къде да отида -
ще живея и другите осем.
Малко луда била съм - това е дар Божи
и недей ме препъва, няма как да ме спреш.
Аз вървя, аз летя и се прераждам,
и не искам да бъда нормален човек.
По-различна съм, затова съм една
и морето отдавна за мене е плитко,
по водата със токчета даже вървя.
Ти ще спреш на ръба, аз - напротив,
още крачка и знам, че ще имам криле.
Тази пропаст е нищо - вдигни се нагоре,
не поглеждай към ниското - там е дере.
За поетите - само добро или нищо,
като котките - имаме девет живота.
Аз съм в първия, няма къде да отида -
ще живея и другите осем.
Малко луда била съм - това е дар Божи
и недей ме препъва, няма как да ме спреш.
Аз вървя, аз летя и се прераждам,
и не искам да бъда нормален човек.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
