6 июн. 2008 г., 07:32

За поетите

885 0 5
Малко луда била съм - недей ме обижда!
По-различна съм, затова съм една
и морето отдавна за мене е плитко,
по водата със токчета даже вървя.

Ти ще спреш на ръба, аз - напротив,
още крачка и знам, че ще имам криле.
Тази пропаст е нищо - вдигни се нагоре,
не поглеждай към ниското - там е дере.

За поетите - само добро или нищо,
като котките - имаме девет живота.
Аз съм в първия, няма къде да отида -
ще живея и другите осем.

Малко луда била съм - това е дар Божи
и недей ме препъва, няма как да ме спреш.
Аз вървя, аз летя и се прераждам,
и не искам да бъда нормален човек.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...