29.10.2019 г., 13:21

За последен път

1.1K 1 6

Ще бъде толкова логично и красиво утрото без теб,

Когато в миг наистина ще си отида. 

И ще са недостижими и безмълвни планините ми от лед, 

 

За теб издигнати,

които ти дори и да преминеш, 

 

Ще намериш празнота,

От теб създадена, от мене сто пъти спасена

И накрая с осъзнатият ми избор, без вина

Завинаги за тебе съхранена. 

 

Ще те гледам като Враг, 

С когото ми е скучно да воювам.

Ще ровиш в мислите си пак и пак... 

Какво ли си пропуснал и дали не се преструвам.

 

Ще дишаш тихо, лесно осъзнал, 

Че този път наистина не се шегувам.

И само и единствено инстинкта - мене някога на тебе дал, 

Ще ти говори, че наистина отплувах.

 

Там, в дълбоките води, 

Където ти ще се удавиш. 

Там, където надали

Ще е възможно да ме хванеш. 

 

Там, където всичките ти страхове

В мене водопадно грохотно се вливат. 

Там, където няма брегове

И слабите, предатели, слепци

Сами съдбата си избират. 

 

Така ще стане, знаеш го нали?! 

Знаеш, но едва ли осъзнаваш. 

Ще ровиш гроба ни, за нашето "Преди", 

Но ще откриваш само слама. 

 

Сламата на русите коси, 

Които няма как да сбъднат

Моите катранени очи, 

Превърнали съдбата ти във въглен. 

 

Въглен, тлеещ винаги за таз, 

Която бях за тебе. 

Твоята Любов и Огънят, и второто ти Аз, 

Което днес прахосваш и е непотребно. 

 

Което гледаш като Враг. 

И точно него ще намериш!

Което те спасяваше и вчера, всеки ден... И днеска пак,

А ти с безумни грозни цифри мериш! 

 

      Което всъщност, прав си - не разбираш.

      Непонятна бях за теб и днес, и вчера и преди година... 

 

Погази всичко, но повярвай ми, простих

Бруталното убийство на Любов. 

А този стих

Е за да знаеш, че не ще ми липсва, измамния ти вълчи зов, 

 

Това което днес видях

И всеки ден пред мене виждам. 

Обърнатия гръб, безсрамния ти грях, 

Обруганите ми чисти мисли. 

 

От обич те създадох и държах 

главата ти, че да не се удавиш. 

И канари и урви аз до тебе извървях, 

За да ни има... но ти с твоя път не се справи. 

 

Така оставам днес. 

Без теб, 

Защото никак тази празнота не е за мене. 

Така оставаш днес. 

Без мен, 

За първи път... защото е последен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Жени.
  • това помага:
    https://www.youtube.com/watch?v=6-lvsS_RT2c
  • Радвам се, че намина...
  • Радвам се, че прочетох...
  • Благодаря. Поздрави и от мен!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...