2.03.2013 г., 7:38

За последно

682 1 0

                                         Тръгвам си!
                               Не ме изпращай, спести си го.
                               И този път се провалихме, признавам го...
                               Какъв ще бъде краят, знаехме го,
                               но трябваше поне малко да боли...
                               Наранихме ги, знаеш нали?
                               Отивахме си, връщахме се обратно...
                               Не знаехме какво правим, то бе видно!
                               Уж се искахме, а накрая пак се наранявахме взаимно,
                                        но този път, за последно....
                                Само едно запомни!
                                Не повтаряй грешките ни, недей!
                                Поне сега я обичай, не я отблъсквай...
                                И аз ще се опитам с него! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аби Станева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...