2.03.2013 г., 7:38

За последно

679 1 0

                                         Тръгвам си!
                               Не ме изпращай, спести си го.
                               И този път се провалихме, признавам го...
                               Какъв ще бъде краят, знаехме го,
                               но трябваше поне малко да боли...
                               Наранихме ги, знаеш нали?
                               Отивахме си, връщахме се обратно...
                               Не знаехме какво правим, то бе видно!
                               Уж се искахме, а накрая пак се наранявахме взаимно,
                                        но този път, за последно....
                                Само едно запомни!
                                Не повтаряй грешките ни, недей!
                                Поне сега я обичай, не я отблъсквай...
                                И аз ще се опитам с него! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аби Станева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...