27.10.2004 г., 13:56

За последно''Сбогом''

1.8K 0 3
За последно "Сбогом" съм тук
и не искам да чувам от тебе ни звук!
Не,нищо не казвай,мълчи,
поне този път аз да говоря ме остави!

СЛУШАЙ:

Прощавах всяка твоя грешка
и във фалшиво щастие живях.
Сега самотата аз без тебе опознах
и без теб усеих колко ме е страх!

На малки глътки пиех всяка болка
и вдишвах бавно пак от твоите лъжи.
Сега си тръгвам-знаеш коло ми тежи,
но така и за двама ни е по-добре,нали?

И ти занаеш,че те искам аз отново,пак,
но да ти простя не зная как.
Обичам те още по-силно дори и от преди,
но така да продължаваме не може,разбери!




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • 6-това е еоинственото,което може да бьде "казано"
  • усмихни се! любовта и утре ще тежи!
  • познато, много познато, имам предвид чувството което те е накарало да го напишеш не самото стихотворение.хареса ми много

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...