27.10.2004 г., 13:56

За последно''Сбогом''

1.8K 0 3
За последно "Сбогом" съм тук
и не искам да чувам от тебе ни звук!
Не,нищо не казвай,мълчи,
поне този път аз да говоря ме остави!

СЛУШАЙ:

Прощавах всяка твоя грешка
и във фалшиво щастие живях.
Сега самотата аз без тебе опознах
и без теб усеих колко ме е страх!

На малки глътки пиех всяка болка
и вдишвах бавно пак от твоите лъжи.
Сега си тръгвам-знаеш коло ми тежи,
но така и за двама ни е по-добре,нали?

И ти занаеш,че те искам аз отново,пак,
но да ти простя не зная как.
Обичам те още по-силно дори и от преди,
но така да продължаваме не може,разбери!




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • 6-това е еоинственото,което може да бьде "казано"
  • усмихни се! любовта и утре ще тежи!
  • познато, много познато, имам предвид чувството което те е накарало да го напишеш не самото стихотворение.хареса ми много

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...