Anita765 (Ани Монева)
297 11768
5.10.2018 г., 11:55 ч.

За пресятите думи 

  Поезия » Друга
625 7 11

Пресявам думите. От тях какво остава?
Поуките, изречени с гласа на баба
и другите, които са кипяща лава,
достигнали до дъното на всяка слабост.

 

Спасявам мъдрите, изречени от татко,
приспивните, дошли от нежността на мама,
намерилите пътя до сърцето кратък,
обгърналите с обич крехкото ми рамо.

 

Житейски строгите, изказани от дядо
и тези, дето пофучават през смеха ви,
посели бури в мен и нощем тръпки хладни,
мъчителните, дето си отиват бавно.

 

Премервам ги. Животът ми дали ще стигне
с правдивите да изградя небесен купол,
да спра  една сълза под натежали мигли
и слънце в нечия изгубена душа да струпам.

 

Да подаря безгрижните на скъп приятел,
без корист обичливите да дам на мразещ,
с приспивните да нарисувам в зима лято
и от бездушните душата си да пазя.

© Ани Монева Всички права запазени

И понеже дес май е денят на думите... :)

 

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах много.......! И аз имам за Думите. Поздравления, Ани!
  • Хубаво е!
  • Много точно си изразила казаните думи от мъдрите хора около теб,Ани!А подаръците,които раздаваш накрая са истинско богатство!Прекрасен стих и още по-прекрасен смисъл!!!
  • Страхотен стих за думите!...Много харесах!...
    Аплодисменти, Ани!...
  • Благодаря на всички, спрели се при мен!

    Кети, коментарът ти ме задължава. Много! Благодаря!
  • Добро послание и чудесни рими!
  • Бях се затъжила за стиховете ти, Ани, имаш си ярък авторски почерк, творбите ти се помнят дълго!
  • Прекрасно, комплименти.
  • Хубаво е, Ани! Много! Разкошен финал!
  • Наистина е хубаво! И аз с Маргарита! Поздрави!
  • До колкото стигне, Ани! Важното е да неспираш!
Предложения
: ??:??