За приказките и нощта
За приказките и нощта
Нощта е толкова виновна,
че е кратка.
Идва бързо
и още по-бързо си отива.
В моментите, когато ни е най-сладко,
луната вече е залязла.
Има нужда душите да приказват,
а кога, освен в спокойствието тихо?
Нощта тогава е завила,
градът и шумните му хора.
В нощта приказките се разказват,
ако има кой да ги създава.
Но нощта е толкоз кратка,
че много биват неразказани...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© А.А. Всички права запазени
