За приказките и нощта

adjo (А.А.)
217 481

10 авг. 2017 г., 00:01

Поэзия » Философская, Свободный стих

910 1 1

За приказките и нощта

Нощта е толкова виновна,
че е кратка.
Идва бързо
и още по-бързо си отива.

В моментите, когато ни е най-сладко,
луната вече е залязла.

Има нужда душите да приказват,
а кога, освен в спокойствието тихо?
Нощта тогава е завила,
градът и шумните му хора.

В нощта приказките се разказват,
ако има кой да ги създава.
Но нощта е толкоз кратка,
че много биват неразказани...