За приказките и нощта
Нощта е толкова виновна,
че е кратка.
Идва бързо
и още по-бързо си отива.
В моментите, когато ни е най-сладко,
луната вече е залязла.
Има нужда душите да приказват,
а кога, освен в спокойствието тихо?
Нощта тогава е завила,
градът и шумните му хора.
В нощта приказките се разказват,
ако има кой да ги създава.
Но нощта е толкоз кратка,
че много биват неразказани...
© А.А. All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
