ЗА ПРОШКАТА
1.5K
0
32
Недей да се заричаш! Не е нужно
със думите да стъпкваш гордостта ми.
Това, което даваш, ми е чуждо,
а близкото е там... сред лудостта ми.
Не казвай, че отново закъснял си.
(Вроден е егоизмът ти... избликна).
Но чувството чудовищно, че сам си -
години с мене блудства... за да свикна.
Недей да ме завръщаш! Ще прощаваш!
Душата ми не бе ти във наследство.
(Вода да газиш... жаден ще оставаш).
Сега съм силна... Силата е средство!
Недей пристъпва с мисли полуголи,
че църквата подкуполно притихва.
За прошката.... Сълзи се... И се моли
до Видов ден... когато ще е с лихва!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
